Ревю: "Алената кралица"

Резюме:

Светът на Мер Бароу е разделен според цвета на кръвта: червена или сребърна. Мер и семейството ѝ са Червени – те са от простолюдието, смирени, поробени, съществуват, за да служат на сребърнокръвния елит, чиито свръхестествени сили ги правят почти равни на боговете. Мер търси прехрана на улиците, краде каквото може, за да помогне на семейството си да оцелее, загубила е надежда за бягство от гетото, което е неин дом. Но когато по странен обрат на съдбата е наета като прислуга в двореца на кралското семейство, се случва нещо немислимо. Чудо. Катастрофа! Мер открива пред очите на благородниците и двамата принцове, че притежава тайнствена сила… Но как е възможно, когато кръвта ѝ не е сребърна? Мер е отвлечена и затворена в двореца, а червената ѝ кръв е прикрита под рокли от муселин и бижута. Но зад бляскавите кулиси на разкоша дремят вражди и коварство, а в кралския двор клокочи вътрешна война – защото да властваш е опасна игра. На фона на интригите на благородниците действията на момичето ще отприщят жесток и смъртоносен танц, който ще изправи принц срещу принц – и Мер срещу собственото ѝ сърце.

След като разбрах, че "Алената кралица" е подобна на "Дивергенти" се отказах да я чета (нищо лично). Все пак я прочетох (и Слава Богу) останах доста приятно

изненадана. Книгата наистина е невероятна. Съгласна съм, че има прилики с "Дивергенти" и с "Игрите на глада", но въпреки това е изключително различна. Виктория Айвярд определено поднесе нещо ново и досто свежо на читателите си. Относно героите Мер е невероятна. Възхищавам се на силата й (такъв тип героини харесвам). Харесах я, но на моменти се държеше доста наивно (затова пострада, но не без спойлери). Кал от друга страна от самото начало не го харесах. Струваше ми се някак твърде перфектен. Впоследствие обаче промених мнението си, най-вече края ме убеди. А Мейвън...е той ми разби сърцето, но пък може би част от мен знаеше какъв ще е развоя на събитията (Anyone can betray anyone). Джулиан определено се превърна в любимия ми герой, надявам се Виктория Айвярд пак да ни срещне с него. Книгата ме очарова и в най-скоро време ще прочета втората част - "Стъкленият меч ".

Надявам се ревюто да ви хареса. See you soon cupcakes and here is a little quotes from me:

“The truth is what I make it. I could set this world on fire and call it rain.”

“Revolution needs a spark and even sparks burn.”

― Victoria Aveyard, Red Queen

Оценка: 4/5

---